Николо Макиавели (1469-1527)
Николо Макиавели (Niccolo Machiavelli) е италиански философ, държавник, историк от епохата на Ренесанса, основател на модерната политическа наука и на идеята за модерната държава и модерния владетел, писател и драматург.
Роден е на 3 май 1469 година било до Флоренция, която на времето е независим град-държава, управлявана от фамилията на Медичите. Николо Макиавели произхожда от семейството на някогашните маркизи на Тоскана – много стар род, който съществува във Флоренция от 13 век. Баща му, Бернардо ди Николо Макиавели, е юрист. По характер или по необходимост той е бил много пестелив човек с голям интерес към историята. Жени се за Бартоломеа ди Стефано Нели и в семейството се раждат три деца. Макиавели има две по-големи сестри – Пролет и Маргарина.
През 1476 година Николо Макиавели започва да учи граматика, реторика и латински, а на следващата година се посвещава на изучаването на граматика. Въпреки че по това време Флоренция е център на гръцката филология, той не научава гръцки. В библиотеката на баща му има много книги на латински, които му служат за вдъхновение. Получава пълно познание на латинската и италианската класика. Още в ранна възраст проявява интерес към политиката.
Животът на Макиавели може да бъде разделен на два етапа. През първия етап той взема активно участие в обществения живот, а през втория се занимава основно с писане. Между 1499 и 1512 година той участва в редица политически мисии в двора на Луи XII, Фердинанд II и на папския съд в Рим. За начало на втората фаза се приема 1512 година, когато той е принудително отдалечен от политиката.
През 1494 година започва работа като държавен служител. Не след дълго фамилията Медичи е прогонена и е възстановено изборното управление. Макиавели взема активно участие в дипломатическоо и военното управление на Флоренция. Той ръководи флорентинската милиция (1503-1506), която е отговорна за защитата на града. Като такъв подкрепя милицията, съставена от граждани, а не от наемници. Под негово командване през 1509 година местните граждани-войници побеждават в Пиза. Но въпреки техните успехи през август 1512 година Медичите възстановяват властта си, а Макиавели е отстранен от заеманата длъжност и арестуван и изпратен в затвора с обвинението в заговор срещу властта. Отказвайки да се признае за виновен, той е освободен. Оттегля се в своето имение близо до Флоренция, където се посвещава на литературна дейност. Прави своите проучвания и пише политическите си трактати, като по този начин заема важно място вразвитието на политическата философия. По-късно той написва и няколко пиеси, които придобиват широка популярност.
Смята се, че най-известното произведение на Макиавели е “Владетелят”, в което той разкрива идеите си за управлението на държавата. Всъщност в него той се стреми да покаже, че е запознат с материята и да бъде назначен за държавен съветник. Не успява да получи мястото, но произведението става известно и остава в историята. Политическите му възгледи на истински републиканец се разкриват в по-широко известното му произведение “Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий”. В него той показва как трябва да бъде създадена, структурирана и поддържана една република.
Обикновено Николо Макиавели е представен като циничен и лишен от идеали човек, без морал и почтеност. Това се дължи на факта, че според него в основата на политическото поведение са силата и изгодата и политиката трябва да се изгражда на тази база. Според него моралът може да бъде пренебрегнат при наличието на благородна цел. Въпреки това обаче той е бил политик, загрижен за общественото благо, който е искал да даде на Флоренция липсващата й политическа сила. Негова е идеята за всеобщата задължителна военна служба. Макиавели се противопоставя на античната добродетел, известна като християнско смирение, и няма илюзии за добродетелите на хората.
Николо Макиавели умира във Флоренция на 21 юни 1527 година.
